Завесите са спуснати отдавна

и прозорците са вече затъмнени

преминава през телата тръпка хладна,

а чувствата са сякаш притъпени.

Това е стаята в старата ни къща,

в която от години никой не се връща

и буренак с прегръдка здрава я обгръща

тъй сякаш тя в мрачен замък се превръща.

Та, тази стая нявга моя беше

и нощи хеляди прекарала съм там

ръката думи в стихове редеше,

но къде са те сега не знам.

................................................

А в същност нивга нямали сме къща,

и стаята на стария адрес си е все съща,

и никой не е заминавал, че да иска да се връща

само на стената календарът страниците си разгръща.