В тиха нощ и мрак студен,

на стола седнал стар и уморен,

с трепереща ръка едва-едва

изписваше поетът своите слова.

На масата като светулчица една,

проблясваща с бледна светлина

озарява пожълтелите листа

вехта лампа газова.

А той – помръкнал, в себе си вглъбен,

със спомени от вчерашния ден,

живота си в стих ще предаде,

а утре на пазара ще го продаде.

И там стихът ще бъде обруган,

от някой богаташ дори усмян

и старецът с повехнало сърце

в дома си ще се прибере с четвърт грош в ръце.

А утре всичко пак ще се повтори,

но само щом очи в нощта затвори,

сънят ще го приветства в своя свят,

в който и поетът с любовта си е богат.

Но сутрин слънцето жестоко пак изгрява,

и птица черна вън запява,

а старецът не се събуди както всеки път

и само вятърът нашепва стих от някой кът.