„Детство мое” – пееше един певец

и аз сега се чудя то къде е

нейде може би при нашия Отец

отишло е за назе да попее.

Детство мое, бързо ли дойде?

Не, аз знам, ти бързо си отиде

бързаше на птичите криле

да полетиш отвъд просторното небе.

Като дете все исках да порасна,

а в старостта – сега, когато гасна

се моля пак да съм хлапе,

тичащо сред житното поле.

Играта на големите не ми е интересна.

Тя жестока е, коварна може би

и уверявам ви, деца, че не е лесна

и от нея нещо в теб започва да гори!

Детето вътре в мен умря незнайно как

и като прежурен от лъчите мак

сведох към земята аз глава –

поклон пред теб ужасна самота!

Порастваш и всичко в живота става сложно.

Поетите възкликват при вида на старчески лица,

„че само туй остана невъзможно

от възрастни да станем на деца!”!