Отвори ли очи да се събудиш?

Затворени да са – ще бъде по-добре!

Тез` мисли дето искаш да прокудиш

не ще си тръгнат нивга повече.

Но щом затворени са ти очите,

си мислиш – „Може би е сън това?”,

тъй както на небето светят ни звездите

със светлина изгаснала от хиляди лета.

Слепец  да бъдеш толкова желаеш

и сляп наистина си в своята душа,

няма според теб защо да се покаеш

и вършиш все злина подир злина.

На слепите обаче се присмиваш –

за тебе те са низши същества

пред болката им ти очи присвиваш

и объщаш пак на другата страна глава.

Човече! Ти, забързан и нещастен,

от своята профанност заслепен

на злост и маргиналност си отдаден –

на душевна нищета си в плен.

Отвори ли очи да се събудиш?

Тъй смешен тоз` въпрос сега звучи!

Човече, никого не ще учудиш,

че човечност няма в твоите очи.