Седни по-близо ти до мен.
Ставаш вече по-голям
и моят път от твоя се отлъчва.
Знам, чакаш радост да ти подаря,
та леки да са първите ти крачки.
Не ще ми кажеш днес „благодаря”.
Подаръкът не е играчка.
С какво да те зарадвам?
Съвети не обича никой, но все пак...чуй:
И днес денят е труден както вчера.
Все още има гладни по света
И някъде сираци още плачат.
По пътищата злобата седи
и завистта в локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се! Тя дяволски привлича.
Охолството ограбва младостта
и с подлости убива добрината.
Отровена загива верността
към хората създали топлината.
Не в пътя лек ще срещнеш радостта,
а в пътища, които сам изграждаш.
Знам, скъпа е на всеки младостта,
но щастието с болката се ражда.
Недей гази в калта за „много хляб”!!!
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва
в адската си жажда!!!
Ще бъдеш истински щастлив,
когато спреш задъхан от умора.
И бързай, вечно няма да си жив!
Животът се живее между хора.
СТАНИ ЧОВЕК от огън и от плът!
Не стой, където въздухът души те!
от стъпките в неравния се път
ехото сам да можеш да послушаш.
До плач да стигнат твоите очи,
върви така, че диря да личи,
по дирите ти други да преминат!!!
P.S Това е един добър завет като за начало на нещо, било то и малко или незначително.
03.10.2008 19:16
04.10.2008 17:45