Две фигури танцуват там

на дансинга с жар и плам,

две сенки вплетени в далечината

отдадени на бурната бачата.

Следва стъпка, после две –

копринен шал обгръща нежни рамене

и само страстното докосване с ръце

превръща стаята в туптящо сърчице.

Завъртат се в танца двама –

изискан кавалер, красива дама,

грамофонът стара песен свири,

а под масичката котарак опашка вири.

И скърца в ритъм дъсченият под

ръка докосва устни – сочен плод,

а те с въздишка тиха отговарят –

„Обичам те!” с ласкав тон повтарят.

Тъй баба ми и дядо ми в ноща танцуват,

за младостта си спомнят и бленуват,

а без да знаят през прозореца надничам аз

и гледам тази сцена в захлас.